Ревю на Хитман
Само въпрос на време беше да направят екранизация и по вече култовата гейм серия на Eidos – Hitman. След като самият Люк Бесон, продуцент на филма, дойде в България за снимките, сега сме готови да погледаме как изтупаният наемен убиец 47 броди из тъмните софийски улици и ликвидира всеки, изпречил се на пътя му с обичайната ледена физиономия.
Основната история е съвсем проста – официално несъществуващата Агенция отглежда и тренира още от деца стотици професионални убийци, които впоследствие праща на задачи в различни части на света. Мишените най-често са политически фигури, корумпирани полицаи или влиятелни босове от подземния свят. Служителите на Агенцията нямат имена, а само номера. Нашият човек 47 пък е абсолютно перфектният агент, който пристига, екзекутира и изчезва като сянка.
В началото предвиждаха главната роля за екшън ветерана Вин Дизел, но той реши да се оттегли от проекта и може би така е по-добре, защото нито фигурата, нито излъчването му подхождат на персонажа. Новото лице Тимъти Олифант от своя страна почти успява да предаде леденостудения и абсолютно безжизнен поглед на гейм персонажа 47, макар че понякога говори прекалено много, дори се усмихва един-два пъти. Слава Богу, въпречи че в цялата каша се включва и една крехка руска девойка (Олга Куриленко), са ни спестили любовните драми, а твърдият пуритан 47 успява ловко да избяга от единствената потенциална сексуална сцена.
Всичко се завърта около заръчаното убийство на руския президент, активно се намесват руските тайни служби и Интерпол, а почти цялата стрелба и преследвания се развиват из познати софийски улици, някъде между Народния театър Иван Вазов, хотел Sheraton и площада пред Народното събрание, представени в случая за ключови места в Москва и Санкт Петербург. И със сигурност е доста забавно да наблюдаваш как 47 се промъква между тълпата на Централна гара или избива една дузина командоси в Александър Невски. Тук е и тънкият момент – когато успешно преминеш ниво в играта, получаваш информация за своя статус – в зависимост от ненужните убийства, той варира между идеалния вариант "сянка" и най-слабото представяне –"масов убиец" и "психопат". Във филма съвсем са забравили за тихите убийства и промъкванията, напълно доминират експлозиите, здравият кютек и автоматичната стрелба, като при всяко гъвкаво завъртане на 47 зад него остава купчина трупове. В крайна сметка Хитмен се оказва до голяма степен стандартен екшън със задължителните препратки към една дузина нива в играта и силен софийски полъх, заради което ни е най-малкото симпатичен.
iMDB рейтинг: 6.5/10
Ревю от nev
|
Начало |
